Неприкосновеност на електронните комуникации

Директивата за неприкосновеността и електронните комуникации е създадена на базата на предишни директиви на ЕС с цел гарантиране на високо ниво на неприкос-новеност на всички комуникации чрез обществени мрежи, независимо от използва-ната технология. Всеки метод на комуникация трябва да гарантира поверител-ност.

Неправилната употреба или злоупотребата с лични данни е все по-голям проблем за обществото. В Европа правото на неприкосновеност на едно човек е включено в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Принципите на Конвенцията формират базата на действащата регулаторната рамка за защита на личните данни, включително законодателството на ЕС в областта на защитата на личните данни.

Обществена защита

Директивата полага приложима правна рамка, която гарантира правото на неприкосновеност на всяко лице. Това се постига чрез изпълнение на мерки, които трябва да се спазват от всяка организация (включително правителства и бизнеса), която обработва лични данни и при определяне и прилагане на процеси за обработ-ка на данни.

Тя включва обработка на лични данни и защита на неприкосновеността, включител-но разпоредби за:

Важният критерии, който позволява данните да бъдат съхранявани и обработвани от една организация е действителното съгласие на лицето, което предоставя своите данни. Директивата включва всякакви данни, които се пренасят по обществените мрежи в Европа и следователно включва всякакви данни и услуги, които възникват в рамките на ЕС.

В допълнение, скорошно изявление относно съхраняването на данни в електрон-ните комуникации от всякакъв вид гарантира, че подобни организации не съхраняват такава информация за период по-дълъг от определения.

Време и място

В допълнение към личните данни, които представляват съдържанието на нашата комуникация, нашата действителна употреба на телекомуникационните мрежи генерира допълнителни лични данни, еквивалентни на оставяне на “дигитални отпечатъци”.

Т. нар. трафик данни описват комуникационната дейност и са необходими за ефикасното предоставяне на услугата, но това също така представляват поверителни данни, които могат да се използват за изграждане на подробно описание на начина на живот на човек и неговите дйености. Директивата за неприкосновеността и електронните комуникации ограничава съхранението на такава информация до такава, необходима единствено за целите на фактурирането. Изключенията от това правило са тогава, когато потребителят изрично се е съгласил с употребата на тази информация за търговски услуги или такива с добавена стойност, или в отговор на законно направено искане от полицията или службите за сигурност, които разследват наказуемо престъпление съгласно приложимото национално законодателство.

Данните за местонахождението могат също да бъдат генерирани при употребата на телекомуникационна услуга. Данните за местонахождението, генерирани в мобилните приложения, също представляват лични данни и могат да се използват като ефикасен метод за наблюдение на лица. Директивата изисква такива данни да се съхраняват единствено със съгласието на абоната, като абонатът има възможността да блокира устройство за проследяване, дори и ако се е абонирал за фиксирана услуга. И тук могат да бъдат напарвени изключения за спешни услуги и правоприлагащи органи.