Универсална услуга и права на потребителите

Целта е да се проучи как рамката на ЕС обезпечава цели със социално значение, където пазарът не е в състояние да го направи. Също така са разгледани и специфичните изисквания за защита на правата на потребителите.

Материалът, обхванат в презентацията се базира на следните извлечения от:
- http://ec.europa.eu/information_society/policy/ecomm/index_en.htm

Директивата за универсалната услуга установява принципите на универсална услуга според необходимостта от поддържане на мрежа за безопасност за всички граждани, които да имат достъп до основни комуникационни услуги с адекватно качество и надеждност, и на достъпна цена, след либерализацията на телекомуникационния сектор през 1998. Това не би могло да се осигури единствено от конкурентното право.

Тя гарантира, че гражданите могат да правят и да приемат местни, национални и международни разговори, факс съобщения и пренос на данни от фиксирана точка, като същевременно гарантира, че в обществените зони са поставени достатъчен брой телефнни апарати със заплащане. Тези услуги трябва да бъдат предоставяни с определено качество на всички крайни потребители на територията, независимо от тяхното георафско местонахождение.

Съгласно задълженията за универсалната услуга, гражданите трябва да имат достъп до публичнодостъпни телефонни услуги, като запитвания в телефонен указател, съдействие от оператор и спешни услуги. Обаждания на единния европейски номер за спешни случаи 112 могат да се извършват от всяка държава от ЕС безплатно от всеки телефон, включително обществените телефонни за платени услуги. Всяка държава трябва да състави най-малко един пълен телефонен указател на всички абонати, който да е достъпен до всички крайни потребители.

ЕК преразглежда пакета основни телекомуникационни услуги на всеки три години. Едно от условията, което е необходимо, но не достатъчно, за разглеждане на нова услуга като “основна телекомуникационна услуга”, е че то трябва да се счита съществено за социалното включване, т.е. такава услуга трябва да се ползва от значително мнозинство от хората/домакинствата.

Лица в неравностойно положение

По отношение на потребители с физически недъзи и лица със специални нужди, Директивата задължава всяка държава членка да предприеме адекватни мерки, за да гарантира достъп на разумна цена до всички общественодостъпни телефонни услуги. Подбни мерки могат да включват поставяне на обществени телефони срещу заплащане, които са достъпни за хора с физически недъзи, и обществени телефонни апарати за хора с увреден слух или говор.

Достъпност, тарифи и качество

С цел осигуряване на достъп до услуги на хора със специални социални нужди или ниски доходи, държавите-членки могат да предоставят възможности за тарифи или пакети, различни от обичайно предлаганите на потребители на търговски принцип. Освен това, потребителите трябва да са в състояние да наблюдават и контролират своите разходи с помощта на специални услуги като подробна разпечатка на разговорите, възможност да блокират определени обаждания, например скъпоструващи повиквания за допълнителни услуги, начини за предплащане предплащане или разсрочване на плащанията във времето. Все пак, потребители-те трябва да заплащат някои от разходите за услугата. Но докато тези, които не заплащат сметките си, могат да бъдат защитени от незабавно преустановяване на услугата в определени случаи (например по време на спор за високи сметки за ползване на допълнителни услуги), те не могат да очакват да запазят телефонната си линия неограничено. Качеството е друг ключов елемент, който е предмет на наблюдение от националните регулаторни власти, които при необходимост предприемат действия.

Финансиране на универсаланата услуга

Предоставането на основен пакет комуникационни услуги на всички крайни потре-бители се извършва срещу заплащане. Следователно, Директивата за универсал-ната услуга дава възможност доставчиците да бъдат компенсирани от публич-ните средства или чрез споразумение за споделяне на разходите, подписано между доставчиците, ако е установено, че спазването на задълженията за универсална улсуга води до загуби или нетни разходи, които надхвърлят обичайните търговски стандарти.

Държавите-членки имат право да надхвърлят минималните изисквания, които са изложени в Директивата, при единственото условие, че допълнително задължение не може да бъде финансирано чрез налог върху доставчиците на телекомуни-кационни услуги.