История на законодателството на ЕС в областта на околната среда
Настоящата презентация се отнася до историята на законодателството на ЕС в областта на околната среда. Много от дискутираните днес въпроси на околната среда имат дълга история. Вниманието към въпросите на околната среда нараства през шестдесетте години на 20. век. Законодателите на общността осъзнават нуждата да се създадат общи стандарти за защита на потребителите, за да може да се гарантира свободното движение на стоки между страните-членки. След Първата конференция на Обединените нации по въпросите на околната среда през 1972 г. в Стокхолм Европейската общност приема първата си от общо шест програми за околната среда (1973-1976), определяща принципите и приоритетите, които биха могли да водят нейната бъдеща политика.
Втората програма за околната среда (EAP) (1977 - 1981) като продължение на първата по отношение на методите и целите, но с по-голям обхват проблеми за решение. Опазването на околната среда получава специален акцент. Първата и втората програма за околната среда подготвят подробни списъци с действия, които трябва да се предприемат във връзка с контрола върху замърсяването на околната среда. Посочени са единадесет принципа и приоритети на политиката на околната среда, които остават валидни и за следващите програми за действие.
Третата програма за околната среда (1982 -1986) е приета през 1982 г. и се опитва да предостави цялостна стратегия за опазване на околната среда и природните ресурси в Европейската общност. Тя измества акцента от контрола на замърся-ването към предпазването от замърсяването и разширява концепцията за опаз-ване на околната среда, като включва планиране на използването на земите и включ-ване на въпросите на околната среда в останалите области на политика на ЕО.
Четвъртата програма за околната среда (1987-1992) оформя съдържанието на нови задължения за интеграцията на темата за околната среда в останалите области на Общността, поставяйки акцента върху следните четири области: ефектив-ното внедряване на съществуващото законодателство на Общността, регули-ране на всички влияния на околната среда върху ‘субстанции’ и ‘източници’ на замър-сяване, увеличен обществен достъп до и разпространяване на информация, както и създаване на работни места. Това беше първоначален ангажимент за страте-гическа промяна в политиката на околната среда в ЕО. ”Устойчивото развитие” постепенно става норматив за политиката на околната среда в ЕС от началото на деветдесетте години нататък.
Стратегическата промяна, видна в края на Четвърта програма, е изрично формули-рана в Петата програма за околната среда (1993 - 2000). Общият метод и страте-гия на Петата програма са различни от тези в предишните програми. Както показва наименованието ґ “Към устойчивост”, програмата поставя по-дългосроч-ни цели и се фокусира върху по-глобален подход. Законодателството на Петата програма
в края на деветдесетте години е впечатлително. То включва: ново комплексно рамково законодателство, като Директивата за качество за заобикалящия въздух (96/62), Рамковата директива за водата (2000/60) или Директивата IPPC (1996/61), формулираща амбициозна работна програма за няколко десетилетия.
По-нататък подготовката на политиката на ниво ЕС става по-активна, като кани неправителствени организации по околната среда да участват в комисии, експертни мрежи и множество консултантски мероприятия и така оказва противовес на влиятелното индустриално лоби на всички нива в комисията.
Шестата програма по околната среда представлява решение на Европейския парламент и Съвета, прието на 22. юли 2002 г. Тя поставя рамката за политиката на околната среда в Европейския съюз за периода 2002 - 2012 г. и очертава действия-та, които трябва да се предприемат за нейното постигане. Шестата програма за околната среда установява четири приоритетни области: промяната на климата, природата и биологично разнообразие, околна среда и здраве, природни ресурси и отпадъци. Шестата програма популяризира пълната интеграция на изискванията за опазване на околната среда във всички политически области и дейности на Общността и предвижда околната среда да стане постоянен елемент от стратегията на ЕС за устойчиво развитие.